Какъв Е Коренът На Страданието? - Хвани Честотата

Какъв Е Коренът На Страданието?

Ти си човек, който живее на планетата Земя. Истина е, но може би това далеч не е всичко, което си.

More...

Човешкото тяло е общност от 40 трилиона клетки, които съжителстват, взаимодействат и общуват. Всяка клетка, от своя страна, съдържа 100 трилиона атома. Ако погледнем атомите съвсем отблизо забелязваме, че те не са солидни топчета, а по-скоро представляват енергия, вибрираща енергия.

Тялото ни е комплексен енергиен модел. Ние буквално сме съставени от енергия. Същата тази вечна енергия, която създава звезди, галактики, вселени и само се преобразува, но никога не изчезва.

Ти си, винаги си бил и винаги ще бъдеш тази енергия точно така, както вълната е океана, а не нещо отделно, което просто се носи по неговата повърхност.

Айнщайн е казал, че като хора, ние се намираме в затвор, създаден от оптическа илюзия в съзнанието, която ни кара да мислим, че сме нещо отделно от цялото, че сме самостоятелно обособено същество, разделено от средата извън него. Истината е, че няма и никога не е имало нищо отделно. Всичко представлява просто циркулираща енергия.

Tози факт е толкова важeн, че хората хиляди години са се опитвали да назоват по различни начини дълбокото му осъзнаване. То не винаги може да бъде описано с думи, но може да бъде почувствано от всеки един от нас и винаги е свързано с абсолютно прекратяване на човешкото страдание.

Ако потърсим корена на страданието, ще открием, че то се базира на идеята, че човек е отделен индивид, който трябва да оцелее, да осигури прехраната си и да бъде нещо повече от околните.

Но ако директно осъзнаем, че сме енергия и че това тяло и този ум са само временни проявления на тази енергия, тогава можем да погледнем по коренно различен начин на историята, която наричаме свой живот, на стремежите си и на гласа в главата си, който ни казва, че трябва да направим определени неща, за да се почувстваме значими и удовлетворени. Той губи силата и влиянието си над нас. Спираме да го вземаме толкова на сериозно и всичко в живота ни по естествен път се превръща в игра, в забавление.

Всички някога сме гледали на нещата по този начин. Това е било нормалното ни състояние като деца, когато сме рисували просто заради самото рисуване, а не заради крайния резултат. Тогава единственият момент, който е имал значение за нас, е бил настоящият, сега-то.

Осъзнаването на тази простичка истина може да изтрие цялото човешко страдание. Нека само си представим как би изглеждал света, ако всеки един от нас припознае себе си като цялото и се почувства завършен и свързан с всичко и всички, като неделима част от безкрайното единство.

Когато отвориш очи за тази истина, индивидуалното оцеляване и облагодетелстване вече не е приоритет номер едно, защото виждаш целия свят и всичко, което те заобикаля като част от себе си. Виждаш страданието на другите като свое собствено, изпитваш огромно съчувствие и разбиране към тях и действията ти вече не са основани на егоизъм, а целта им е служене на цялото човечество, на колектива, който всъщност си ти. Тогава твоята собствена енергия се връща обратно към теб и колективът започва да се грижи за твоите нужди като индивид. 

Какво би било, ако наистина започнем да живеем по този начин? Какво ако 7 милиарда от нас го направят? Какво ако всичко, което някога ни е спирало да създадем балансирано и хармонично общество в унисон с природата, е тази упорита мисъл, че сме отделени от света, в който живеем?

Може би е време да изтрезнеем и да сменим този архаичен начин на мислене.
Follow

За автора

Колекционирам кактуси и ударни музикални инструменти. Често ми казват, че имам заразителен смях. Никога не се разделям с електронния си четец. Обожавам да разпердушинвам загадъчни метафизични и психологически принципи вечер, на чаша вино. В сърцевината си, те винаги се оказват толкова елементарни, че е престъпление да не ги използваш.

>

Хей, свали си аудио записа "Предизвикани Случайности", ако искаш да ахнеш от съвпадения и свежи идеи!