Нека си представим жена, която по една или друга причина са уволнили от работа.
More...
Съществува цяла мрежа от безброй различни преживявания, които е възможно да ѝ се случат. Мрежа от вероятности, които са като различни пътеки. Това през коя от тях ще премине, зависи от нейната настройка.
Много хора в подобна ситуация несъзнателно биха се настроили на вибрацията на тревога и несигурност. Тя обаче знае, че това, което се случва отвън, е отражение на това, което се случва отвътре, и съзнателно избира вибрацията на радост и въодушевление.
На тази честота чувството в тялото ѝ е релаксирано и приятно. Настроението е добро, нещата ѝ изглеждат чудесно - доволна е, че уволнението ѝ дава повод за промяна.
Една вечер, няколко дни по-късно, докато си стои на дивана, получава импулс да отвори фейсбук и този път ѝ прави впечатление, че нейна позната има рожден ден. Вместо да ѝ пише, ѝ се приисква да я чуе по телефона.
Оказва се, че тя празнува в клуб съвсем наблизо и я кани да намине. Защо пък не? От честотата, на която се намира, това ѝ прозвучава като добра идея, тя се оправя набързо и отива, макар и без подарък.
Там се запознава с нови хора и си прекарва чудесно - смях, танци... В разгара на купона обаче вижда две неприети повиквания от майка си. Излиза отпред, за да ѝ се обади. Оказва се, че майка ѝ е звъняла за нещо напълно незначително.
Отправя се обратно към партито, но чува зад себе си мъжки глас, който я вика по име. Обръща се и вижда приятел от детството, с когото е израснала в родния си град и с когото напълно е изгубила връзка, откакто са били малки. Заговарят се за това кой колко се е променил и с какво се занимава. Той споменава, че се занимава с производство и продажба на бутикови дрехи извън страната. Впускат се в спомени за старите дни. Той се сеща, че като малка тя непрекъснато е рисувала рокли, и му хрумва да я попита дали още го прави. Тя му казва, че рядко го прави, но ще нарисува една, специално за него и за детството им.
Два месеца по-късно тя вече живее в друг град и работи в неговата компания. На него са му били необходими свежи дизайнерски идеи и я наема да прави това, което би правила, дори само за удоволствие, и най-добре може. Работният ѝ ден минава креативно и неусетно, а есенцията на радост и въодушевление, която носи в себе си, е отразена и подсилена от преживяванията ѝ.
Според обществото тя е извадила късмет, но зад късмета всъщност се крие вибрационното ѝ изравняване с определена честота.
Обстоятелствата, които съответстват на вибрацията ѝ, си проправят път в живота ѝ по същия начин, по който светкавицата си проправя път към гръмоотвода или реката към океана. Все някак и все отнякъде. Неизбежно е.
Тя така или иначе постоянно е настроена на някаква честота, просто я избира съзнателно вместо несъзнателно. И в двата случая би се проявило нещо. Постоянно се проявява някаква пътека. Няма копче за изключване.
Ако тя, без да усети, беше избрала честотата на тревога и несигурност, всичко щеше да бъде напълно различно. Различно чувство в тялото, кофти настроение, мрачна гледна точка, натрапчиви мисли, неползотворни действия и, разбира се, непредпочитани събития.
В този случай тя вероятно щеше да пропусне рожденния ден и след множество интервюта щеше да започне работа, която съответства на това състояние и не я удовлетворява.
Съществува и сценарий, в който тя държи радост и въодушевление до партито, но там започва да се чувства виновна за това, че вместо да си търси работа, се е натресла на рожден ден на не чак толкова близка приятелка. Обстоятелствата започват да отразяват новата ѝ честота и тя изпада от траекторията на проявление на подходящата работа. Например, вместо да танцува, стои с телефона в ръка, веднага вижда, че майка ѝ се обажда, и излиза да говори, още преди нейният приятел от детството да мине пред клуба.
Има и вариант, в който тя изпада от вибрацията по време на разговора, който съответно не протича по същия начин, и те просто се разделят с уговорката да се видят някой ден.
Ако скоро се върне на честотата, тя може и да получи импулса да му се обади, да се види с него, раговорът да се завърти по подобен начин и той все пак да я наеме. Ако не се върне, това може да остане поредната формална уговорка за виждане със стар познат, за която време така и не остава.
Примерът е опростен, но вариантите всъщност винаги са безкрайни и постоянно може да се превключва от програма в програма.
Колкото по-дълго човек остане настроен на определена честота, толкова повече неща, които ѝ съответстват, успяват да се случат и тя набира инерция.
Предпочитаните преживявания могат да идват със същата лекота, с която и непредпочитаните. Едното не е по-трудно от другото. Трудностите идват тогава, когато се опитваме да направим така, че да получим нещо, без да сме настроени на неговата вибрация. Ето защо най-важно от всичко е съзнателно да избираме честотата, на която функционираме.
Колекционирам кактуси и ударни музикални инструменти. Често ми казват, че имам заразителен смях. Никога не се разделям с електронния си четец. Обожавам да разпердушинвам загадъчни метафизични и психологически принципи вечер, на чаша вино. В сърцевината си, те винаги се оказват толкова елементарни, че е престъпление да не ги използваш.
Хей, свали си аудио записа "Предизвикани Случайности", ако искаш да ахнеш от съвпадения и свежи идеи!
