Как Да Се Носим По Течението? - Хвани Честотата

Как Да Се Носим По Течението?

Ако слънчевата енергия, която минава през лупа, не е фокусирана в една точка, не може да създаде пламък.

Подобно е и с нашата енергия.

More...

Всеки път, когато натрапливо мислим за миналото или бъдещето, ние я разфокусираме. Изпращаме част от нея някъде там, в реалност, която в момента не преживяваме.Така губим достъп до пълния си потенциал в точката на настоящия момент, където животът всъщност се случва.

Често се опитваме да се подготвим за всевъзможни бъдещи събития умствено, като отново и отново си представяме всякакви сценарии за това какво може да се случи и какво трябва да се направи. Умът ни обаче е твърде ограничен и колкото и да мисли, няма как да вземе предвид всички фактори.

Твърде често се оказва, че когато самото преживяване дойде, то е много по-различно от представата, която сме имали за него, и цялата енергия е била напразно пропиляна в правене на предположения и обмисляне на варианти, които така и не са се реализирали.

Също така, ако се намираме в ситуация, която не одобряваме и не приемаме, е лесно да потърсим комфорт в мисли за по-светло бъдеще или в спомени за отминали времена.

Случва се и да се връщаме към миналото, за да обвиняваме себе си или някой друг, да се срамуваме и т.н.

Каквато и да е причината за подобен вид натрапчиво мислене, то създава объркване и умствен шум, който заглушава голяма част от идеите, от интуитивните ни сигнали, и замъглява нашите способности, където са ни най-необходими... а именно - тук и сега.

Ето защо, ако живеем живота си, потънали в непрекъснато мислене, оставаме бледа сянка на истинското си аз, която няма достъп до пълния му потенциал.

Тъй като умственият шум винаги по някакъв начин е свързан с миналото или бъдещето, ако се фокусираме в точката на настоящия момент, всичко се избистря.

Когато няма излишни мисли, които да ни разсейват и объркват, можем съзнателно да държим честотата, която най-много ни допада, защото всяко отклонение от нея веднага се забелязва.

Освен това получаваме достъп до много повече информация, която идва под формата на прозрения и „аха“ моменти, които не винаги могат да се опишат с думи. Или отговорите на въпросите, които сме си задавали, се изясняват, или самите въпроси отпадат.

С лекота следваме нишката на интуицията, защото импулсите и идеите са свободни да достигнат до вниманието ни в точния момент.

Необходимите действия стават очевидни и се извършват сякаш от само себе си, докато ние по-скоро ги наблюдаваме. Това, което сме считали за проблем, неусетно се разрешава. С всяка крачка напред  под краката ни се появява стъпало.

Когато фокусът ни е прикован в сега-то, операционната ни система е различна. С по-малко изразходвана енергия, постигаме много повече. Всичко работи много по-гладко и нещата се случват много по-бързо. Ако нещо е отнемало три години, сега ни отнема три месеца или три седмици, защото сме в синхрон с интуицията и не се лутаме.

Когато бъдещето и миналото не ни тежат, успяваме и много повече да се насладим на момента. По-пълно усещаме вкуса на храната, слънчевите лъчи по кожата си, чувството в тялото. Дори всяка нота от музиката звучи някак по-свежо.

Чувстваме сигурност и спокойствие, защото знаем, че сме в баланс и че функционираме така, както сме създадени да функционираме. А реалността няма друг избор, освен да отрази това състояние, поднасяйки ни преживявания, които му съответстват.

Това е естественият развой, това е да се носиш по течението. Нещата искат да се случват по този начин. Остава само да им го позволим, като се отпуснем във вечното „сега”.

Follow

За автора

Колекционирам кактуси и ударни музикални инструменти. Често ми казват, че имам заразителен смях. Никога не се разделям с електронния си четец. Обожавам да разпердушинвам загадъчни метафизични и психологически принципи вечер, на чаша вино. В сърцевината си, те винаги се оказват толкова елементарни, че е престъпление да не ги използваш.

>

Хей, свали си аудио записа "Предизвикани Случайности", ако искаш да ахнеш от съвпадения и свежи идеи!