Действията и езикът на тялото ни се превръщат в израз на самата вибрация и ако е необходимо да кажем нещо, точните думи автоматично се изплъзват от устата ни. Без да усетим, се появяваме на точните места в точното време, а това, което има нужда да бъде направено, не се усеща като работа, а по-скоро като вдъхновение.
Желанието ни се реализира без напрягане и без борба, защото няма нужда да компенсираме недостига на свежи идеи с тежък труд. Нещата наистина се случват като в приказките, при едно условие - докато държим честотата, да останем отворени към формата.Там е предизвикателството.
Всеки от нас има някаква представа за това как желанието му е възможно да се реализира и каква физическа форма може да приеме - картинката - определен предмет, човек, събитие, преживяване и така нататък. Това, което всъщност искаме обаче, не е самата форма, а есенцията, чувството с което я свързваме. То е подаръкът и ако настояваме този подарък да дойде опакован по определен начин, можем да го пропуснем сто пъти само защото отвън не изглежда така, както очакваме, и картинката не е това, което сме си представяли.
Ако искаме пари, защо направо да не почувстваме есенцията на изобилието, позволявайки му освен във финансова форма да се прояви и по безброй други начини? Изобилие от приятели, от преживявания, от свободно време. Ако се фиксираме само върху парите и преследваме единствено тях, може да се ограничим и в крайна сметка дори да ги направим, да изпитваме недостиг в други сфери. Ако работим направо с есенцията вместо с формата, се намираме на оптималния път и няма как да се измамим.
Същото е и в любовта. Aко се фиксираме върху определен човек, може да се окаже, че дори и връзката с него да се реализира, тя не е това, на което сме се надявали. Ако обаче вместо това се фокусираме върху есенцията на това, която искаме от една връзка, тя може да ни отведе до някой друг, който много по-точно ѝ пасва и има някои допълнителни плюсове, които дори не сме си и представяли.
Същото важи и ако работим над проект. Aко се фокусираме основно върху неговата есенция, ще се оставим да бъдем вдъхновени да го създадем в най-подходящата форма, дори и тя да е напълно различна от първоначалната ни визия.
Колкото по-малко държим на формата, толкова по-свободно функционираме, по-добре използваме момента и по-малко дискомфорт си причиняваме. Дискомфортът идва, когато настояваме нещата да се случат по определен начин, а често този начин не е пътят на най-ниско съпротивление.
Ето защо е много по-практично, ако си поставяме цели, те да бъдат основани по-скоро на честота, отколкото на форма.
Целта да бъде в момента да си позволим да изпитаме повече въодушевление, безгрижност, спокойствие, близост, свобода, съпричастност, благодарност... Често есенцията, която в момента ни допада най-много, дори не може да се опише с думи. Не е и необходимо. Когато я оставим да ни води и следваме нишката, без да имаме определени очаквания, се отваряме за всички възможности и нещата се разгръщат много по-лесно, по-бързо и по-вълнуващо.